Айзък Азимов: Роботът трябва да се подчинява на всички заповеди, дадени от даден човек, ако не противоречат на Първия закон
Айзък Азимов е роден през същата 1920 година, когато се появява думата „ робот “. Това е доста алегорично. Азимов, който е роден в Петровичи (Смоленска област). Семейството му емигрира в Съединените щати, когато е на 3 години, приключва Колумбийския университет, става професор по химия в Бостън, написва над 300 научни и художествени произведения.
И всичко това взето дружно не популяризира американския академик и публицист Айзък Азимов толкоз, колкото трите закона на роботиката от сборника " Аз, роботът ", написа " Офнюз ".
1. " Роботът не може да навреди на човек или с бездействието си да разреши да бъде нанесена щета на човек. "
2. " Роботът би трябвало да се подчинява на всички заповеди, дадени от даден човек, в случай че тези заповеди не опонират на Първия закон. "
3. " Роботът би трябвало да се грижи за сигурността си, доколкото това не опонира на Първия и Втория закон. "
Как ще наподобява светът на следващото поколение?
През 1949 година Джордж Оруел публикува своята визия за 1984 година, 35 години по-късно. Точно в навечерието на 84-та година от предишния век изданието Тhe Star се обръща към Айзък Азимов да направи прогноза, също като Оруел, за след още 35 години.
Представяме ви прогнозата, първоначално оповестена на 31 декември 1983 година, за света през 2019 година Ако погледнем на света, какъвто може би ще бъде в края на другото потомство, да речем 2019 година, 35 години по-късно, би трябвало да разгледаме три съществени съображения:
1. Ядрена война. 2. Компютризация. 3. Космически проучвания.
Ако Съединените щати и Съветският съюз си разменят удари взаимно по което и да е време сред в този момент и 2019 година, няма безусловно никаква изгода да се разисква какъв ще бъде животът през тази година. Твърде малко от нас или нашите деца и внуци ще бъдат живи, с цел да има някакъв смисъл да се разказва точното положение на световната съсипия по това време.
Затова дано приемем, че няма да има нуклеарна война - едно не напълно несъмнено съмнение - и да продължим оттова.
Компютризацията безспорно ще продължи напред. Компютрите към този момент са от значително значение за държавните управления на индустриалните народи и за международната промишленост, в този момент те стартират да се популяризират и в домовете.
Важен непряк артикул, мобилният компютъризиран обект или робот, към този момент наводнява промишлеността и в хода на идващото потомство ще стигне и в домовете.
Несъмнено ще има опозиция против настъплението на компютрите, само че в случай че не се стигне до сполучлива лудитска гражданска война, която не наподобява евентуална, настъплението ще продължи.
Нарастващата трудност на обществото ще направи животът неосъществим без тях, без тях ще настъпи безпорядък, а тези елементи на света, които изостават в това отношение, ще страдат толкоз явно вследствие на това, че техните ръководещи ще упорстват за компютризация, тъкмо както в този момент желаят оръжия.
Непосредственият резултат от усилването на компютризацията, несъмнено, ще бъде цялостната смяна на нашите работни привички. Това се е случвало и преди.
Преди индустриалната гражданска война по-голямата част от човечеството се е занимавала със земеделие и с индиректно свързани специалности. След индустриализацията прекосяването от фермата към фабриката е бързо и мъчително. С компютризацията новата смяна от фабриката към нещо ново ще бъде още по-бърза и в резултат на това още по-болезнена.
Но компютризацията няма да значи по-малко работни места като цяло, защото софтуерният прогрес постоянно е създавал повече работни места, в сравнение с е унищожавал и няма причина да се мисли, че и в този момент това няма да е по този начин.
Създадените работни места обаче не са идентични с унищожените работни места, а в сходни случаи в предишното смяната в никакъв случай не е била толкоз радикална.
ОПУСТОШАВАНЕ НА УМОВЕТЕ НИ
Работните места, които ще изчезнат, са нормално тези на рутинни чиновнически и конвейрни фабрични действия, които са задоволително елементарни, задоволително повтарящи се и задоволително опустошителни, с цел да унищожат финия баланс на мозъците на тези човешки същества, които са били принудени да прекарват години, правейки това, с цел да изкарват прехраната си, само че тези действия са били и задоволително комплицирани, с цел да са над потенциала на всяка машина, която не е нито компютър, нито компютризирана.
Именно за такава активност са идеално проектирани компютрите и роботите. Работните места, които ще се появят, неизбежно ще включват проектирането, производството, инсталирането, поддръжката и ремонта на компютрите и роботите и цели нови промишлености, които тези „ интелигентни “ машини ще създадат вероятни. Това значи, че би трябвало да се реализира голяма смяна в естеството на образованието и цялото население би трябвало да бъде „ компютърно грамотно “ и би трябвало да бъде научено да се оправя в този „ високотехнологичен “ свят.
Отново, сходно нещо се е случвало и преди. Индустриалната работна мощ е трябвало по нужда да бъде по-образована от селскостопанската. Работниците на полето могат да се оправят, без да знаят да четат и пишат. Служителите във фабриката не могат. Затова всеобщото публично обучение трябваше през 19-ти век да бъде въведено в индустриализиращите се народи. Промяната този път обаче е доста по-бърза и обществото би трябвало да работи доста по-бързо; може би по-бързо, в сравнение с е способно. Затова за идващото потомство преходът ще бъде сложен, защото неподготвените милиони ще се окажат безпомощни да правят работата, от която има най-вече потребност.
До 2019 година обаче би трябвало преходът да е завършил. Тези, които могат да се преквалифицират и превъзпитат, ще са го създали - тези, които не могат да го създадат, ще са назначени да работят нещо друго потребно, или когато ръководещите са по-малко рационални, ще поддържат тази група с някакъв тип нищожни обществени помощи.
Във всеки случай поколението на прехода ще изчезне и ще израсне ново потомство, което ще бъде образовано в новия свят. Много евентуално е обществото да влезе във фаза, която може да бъде повече или по-малко трайно по-благоприятна в съпоставяне със сегашната обстановка по разнообразни аргументи.
Първо: Населението ще продължи да се усилва през годините след сегашния миг и това ще направи прехода още по-болезнен.
Правителствата няма да могат да скрият от себе си обстоятелството, че казусът не може да бъде решен до тогава, до момента в който тези проблеми не престават да се задълбочават, тъй като ще се натрупват по-бързо, в сравнение с могат да бъдат решени.
Усилията за попречване на това посредством поощряване на по-ниска раждаемост ще станат все по-упорити и би трябвало да се надяваме, че до 2019 година светът като цяло ще клони към преодоляване на растежа на популацията.
Второ: Последиците от човешката безнаказаност във връзка с отпадъците и замърсяването ще станат все по-очевидни и непоносими с времето и още веднъж, опитите за справяне с това ще станат по-решителни. Трябва да се надяваме, че до 2019 година напредъкът в технологиите ще ни даде принадлежности, които ще спомогнат с цел да се обърне посоката на процеса на замърсяваването на околната среда.
Трето: Световните старания, които би трябвало да бъдат вложени в това и като цяло за облекчение на компликациите на прехода, могат да имат резултат, само че при съществуването на минимално количество здрав разсъдък у народите по света, което още веднъж не е несъмнено съмнение. Тези старания до момента отслабваха, конкурирайки се с аргументите, които подхранваха желаните до момента разногласия сред и в границите на нациите заради дребнава ненавист и съмнения.
Накратко, ще се ускори съдействието сред нациите и сред групите в границите на нациите, само че не заради неочаквана поява на идеализъм или добродетели, а поради невъзмутимото осъзнаване, че по-малко старания ще значи всеобщо заличаване.
До 2019 година може да се окаже, че нациите ще се схващат задоволително добре, с цел да разрешат на планетата да живее под слабото сходство на международно държавно управление посредством съдействие, макар че никой няма да признае съществуването му. Освен тези рискове - надвисналият проблем на пренаселеността, замърсяването и милитаризма - ще има и позитивен прогрес.
Образованието, което би трябвало да бъде претърпи гражданска война в новия свят, ще бъде революционизирано от самия сътрудник, който изисква революцията - компютъра.
Училищата безспорно към момента ще съществуват, само че положителният преподавател не може да направи нищо по-добро от това да вдъхне любознание, което заинтересуваният възпитаник може да задоволи у дома на конзолата на компютъра си. Накрая ще има опция за всеки юноша, и в действителност всеки човек, да научи каквото желае да научи, когато пожелае, със скорост, каквото той реши и по собствен личен метод. Образованието ще стане занимателно, тъй като ще се развива от вътрешната страна, а няма да бъде под напън извън. В същото време, до момента в който компютрите и роботите правят работата на обществото и светът през 2019 година, наподобява от ден на ден и повече, че " се ръководи самичък ", от ден на ден и повече човешки същества ще живеят живот с повече свободно време.
Това свободно време не значи да не се прави нищо, а хората да могат да вършат това, което желаят да вършат, да бъдат свободни да вземат участие в научни проучвания, да се занимават с литература и изкуство, да преследват забавни увлечения и занимания от всевъзможен тип. И в случай че наподобява прекомерно оптимистично да се допусна, че светът може да се промени в тази посока единствено за 35 години (той се трансформира, несъмнено, само че може да не е постигнал смяната напълно), то тогава да прибавим последния трети детайл, галактическите проучвания.
Малко евентуално е да се откажем от космоса, стигнали толкоз надалеч. И в случай че милитаризмът намалее, космосът ще бъде освен това от още една сцена за война. И няма да бъде просто място за пътешествия.
Ще влезем в космоса, с цел да останем там.
С помощта на ракети совалки ще изградим галактически станции и ще създадем първите стъпки в превръщането на пространството в непрекъснат дом за все по-голям брой човешки същества.
Най-важното, което има на практика смисъл, е построяването на заводи, които биха могли да употребяват специфичните свойства на космоса - високи и ниски температури, мощна радиация. Благодарение на неограничения вакуум, нулевата гравитация за производството на обекти, които може да са сложни или невъзможни за произвеждане на Земята, международните технологии ще бъдат изцяло трансформирани.
Всъщност през 2019 година може към този момент да се появят проекти да се изнесат някои браншове на орбита. Виждате ли, пространството е доста по-огромно от земната повърхнина и по тази причина е доста по-изгодно вместилище за отпадъците, които са неразделни от промишлеността. Няма никакви живи същества в космоса, които да пострадат от притока на боклуци. А отпадъците даже няма да останат в покрайнината на Земята, а ще бъдат пометени надалеч оттатък астероидния пояс от слънчевия вятър.
Тогава Земята ще бъде в положение да се отърве от страничните резултати на индустриализацията, само че без да се откаже от нейните преимущества. Заводите ще си отидат, само че в близост, единствено на няколко хиляди километра нагоре. И човечеството, а освен структурите му, в последна сметка ще бъдат в космоса. До 2019 година първото галактическо населено място ще се възнамерява, а може и към този момент да е в градеж. То би било първото от многото с население от порядъка на десетки хиляди. Те биха могли да се изградят дребни общества от всевъзможен тип, развивайки по този метод човешкото многообразие.
Всъщност, макар че светът на 2019 година ще се промени и напредне надалеч от настоящия свят на 1984 година, това ще бъде единствено барометър за доста по-големите промени, които ще се случат през следващите години.
Последвайте канала на
И всичко това взето дружно не популяризира американския академик и публицист Айзък Азимов толкоз, колкото трите закона на роботиката от сборника " Аз, роботът ", написа " Офнюз ".
1. " Роботът не може да навреди на човек или с бездействието си да разреши да бъде нанесена щета на човек. "
2. " Роботът би трябвало да се подчинява на всички заповеди, дадени от даден човек, в случай че тези заповеди не опонират на Първия закон. "
3. " Роботът би трябвало да се грижи за сигурността си, доколкото това не опонира на Първия и Втория закон. "
Как ще наподобява светът на следващото поколение?
През 1949 година Джордж Оруел публикува своята визия за 1984 година, 35 години по-късно. Точно в навечерието на 84-та година от предишния век изданието Тhe Star се обръща към Айзък Азимов да направи прогноза, също като Оруел, за след още 35 години.
Представяме ви прогнозата, първоначално оповестена на 31 декември 1983 година, за света през 2019 година Ако погледнем на света, какъвто може би ще бъде в края на другото потомство, да речем 2019 година, 35 години по-късно, би трябвало да разгледаме три съществени съображения:
1. Ядрена война. 2. Компютризация. 3. Космически проучвания.
Ако Съединените щати и Съветският съюз си разменят удари взаимно по което и да е време сред в този момент и 2019 година, няма безусловно никаква изгода да се разисква какъв ще бъде животът през тази година. Твърде малко от нас или нашите деца и внуци ще бъдат живи, с цел да има някакъв смисъл да се разказва точното положение на световната съсипия по това време.
Затова дано приемем, че няма да има нуклеарна война - едно не напълно несъмнено съмнение - и да продължим оттова.
Компютризацията безспорно ще продължи напред. Компютрите към този момент са от значително значение за държавните управления на индустриалните народи и за международната промишленост, в този момент те стартират да се популяризират и в домовете.
Важен непряк артикул, мобилният компютъризиран обект или робот, към този момент наводнява промишлеността и в хода на идващото потомство ще стигне и в домовете.
Несъмнено ще има опозиция против настъплението на компютрите, само че в случай че не се стигне до сполучлива лудитска гражданска война, която не наподобява евентуална, настъплението ще продължи.
Нарастващата трудност на обществото ще направи животът неосъществим без тях, без тях ще настъпи безпорядък, а тези елементи на света, които изостават в това отношение, ще страдат толкоз явно вследствие на това, че техните ръководещи ще упорстват за компютризация, тъкмо както в този момент желаят оръжия.
Непосредственият резултат от усилването на компютризацията, несъмнено, ще бъде цялостната смяна на нашите работни привички. Това се е случвало и преди.
Преди индустриалната гражданска война по-голямата част от човечеството се е занимавала със земеделие и с индиректно свързани специалности. След индустриализацията прекосяването от фермата към фабриката е бързо и мъчително. С компютризацията новата смяна от фабриката към нещо ново ще бъде още по-бърза и в резултат на това още по-болезнена.
Но компютризацията няма да значи по-малко работни места като цяло, защото софтуерният прогрес постоянно е създавал повече работни места, в сравнение с е унищожавал и няма причина да се мисли, че и в този момент това няма да е по този начин.
Създадените работни места обаче не са идентични с унищожените работни места, а в сходни случаи в предишното смяната в никакъв случай не е била толкоз радикална.
ОПУСТОШАВАНЕ НА УМОВЕТЕ НИ
Работните места, които ще изчезнат, са нормално тези на рутинни чиновнически и конвейрни фабрични действия, които са задоволително елементарни, задоволително повтарящи се и задоволително опустошителни, с цел да унищожат финия баланс на мозъците на тези човешки същества, които са били принудени да прекарват години, правейки това, с цел да изкарват прехраната си, само че тези действия са били и задоволително комплицирани, с цел да са над потенциала на всяка машина, която не е нито компютър, нито компютризирана.
Именно за такава активност са идеално проектирани компютрите и роботите. Работните места, които ще се появят, неизбежно ще включват проектирането, производството, инсталирането, поддръжката и ремонта на компютрите и роботите и цели нови промишлености, които тези „ интелигентни “ машини ще създадат вероятни. Това значи, че би трябвало да се реализира голяма смяна в естеството на образованието и цялото население би трябвало да бъде „ компютърно грамотно “ и би трябвало да бъде научено да се оправя в този „ високотехнологичен “ свят.
Отново, сходно нещо се е случвало и преди. Индустриалната работна мощ е трябвало по нужда да бъде по-образована от селскостопанската. Работниците на полето могат да се оправят, без да знаят да четат и пишат. Служителите във фабриката не могат. Затова всеобщото публично обучение трябваше през 19-ти век да бъде въведено в индустриализиращите се народи. Промяната този път обаче е доста по-бърза и обществото би трябвало да работи доста по-бързо; може би по-бързо, в сравнение с е способно. Затова за идващото потомство преходът ще бъде сложен, защото неподготвените милиони ще се окажат безпомощни да правят работата, от която има най-вече потребност.
До 2019 година обаче би трябвало преходът да е завършил. Тези, които могат да се преквалифицират и превъзпитат, ще са го създали - тези, които не могат да го създадат, ще са назначени да работят нещо друго потребно, или когато ръководещите са по-малко рационални, ще поддържат тази група с някакъв тип нищожни обществени помощи.
Във всеки случай поколението на прехода ще изчезне и ще израсне ново потомство, което ще бъде образовано в новия свят. Много евентуално е обществото да влезе във фаза, която може да бъде повече или по-малко трайно по-благоприятна в съпоставяне със сегашната обстановка по разнообразни аргументи.
Първо: Населението ще продължи да се усилва през годините след сегашния миг и това ще направи прехода още по-болезнен.
Правителствата няма да могат да скрият от себе си обстоятелството, че казусът не може да бъде решен до тогава, до момента в който тези проблеми не престават да се задълбочават, тъй като ще се натрупват по-бързо, в сравнение с могат да бъдат решени.
Усилията за попречване на това посредством поощряване на по-ниска раждаемост ще станат все по-упорити и би трябвало да се надяваме, че до 2019 година светът като цяло ще клони към преодоляване на растежа на популацията.
Второ: Последиците от човешката безнаказаност във връзка с отпадъците и замърсяването ще станат все по-очевидни и непоносими с времето и още веднъж, опитите за справяне с това ще станат по-решителни. Трябва да се надяваме, че до 2019 година напредъкът в технологиите ще ни даде принадлежности, които ще спомогнат с цел да се обърне посоката на процеса на замърсяваването на околната среда.
Трето: Световните старания, които би трябвало да бъдат вложени в това и като цяло за облекчение на компликациите на прехода, могат да имат резултат, само че при съществуването на минимално количество здрав разсъдък у народите по света, което още веднъж не е несъмнено съмнение. Тези старания до момента отслабваха, конкурирайки се с аргументите, които подхранваха желаните до момента разногласия сред и в границите на нациите заради дребнава ненавист и съмнения.
Накратко, ще се ускори съдействието сред нациите и сред групите в границите на нациите, само че не заради неочаквана поява на идеализъм или добродетели, а поради невъзмутимото осъзнаване, че по-малко старания ще значи всеобщо заличаване.
До 2019 година може да се окаже, че нациите ще се схващат задоволително добре, с цел да разрешат на планетата да живее под слабото сходство на международно държавно управление посредством съдействие, макар че никой няма да признае съществуването му. Освен тези рискове - надвисналият проблем на пренаселеността, замърсяването и милитаризма - ще има и позитивен прогрес.
Образованието, което би трябвало да бъде претърпи гражданска война в новия свят, ще бъде революционизирано от самия сътрудник, който изисква революцията - компютъра.
Училищата безспорно към момента ще съществуват, само че положителният преподавател не може да направи нищо по-добро от това да вдъхне любознание, което заинтересуваният възпитаник може да задоволи у дома на конзолата на компютъра си. Накрая ще има опция за всеки юноша, и в действителност всеки човек, да научи каквото желае да научи, когато пожелае, със скорост, каквото той реши и по собствен личен метод. Образованието ще стане занимателно, тъй като ще се развива от вътрешната страна, а няма да бъде под напън извън. В същото време, до момента в който компютрите и роботите правят работата на обществото и светът през 2019 година, наподобява от ден на ден и повече, че " се ръководи самичък ", от ден на ден и повече човешки същества ще живеят живот с повече свободно време.
Това свободно време не значи да не се прави нищо, а хората да могат да вършат това, което желаят да вършат, да бъдат свободни да вземат участие в научни проучвания, да се занимават с литература и изкуство, да преследват забавни увлечения и занимания от всевъзможен тип. И в случай че наподобява прекомерно оптимистично да се допусна, че светът може да се промени в тази посока единствено за 35 години (той се трансформира, несъмнено, само че може да не е постигнал смяната напълно), то тогава да прибавим последния трети детайл, галактическите проучвания.
Малко евентуално е да се откажем от космоса, стигнали толкоз надалеч. И в случай че милитаризмът намалее, космосът ще бъде освен това от още една сцена за война. И няма да бъде просто място за пътешествия.
Ще влезем в космоса, с цел да останем там.
С помощта на ракети совалки ще изградим галактически станции и ще създадем първите стъпки в превръщането на пространството в непрекъснат дом за все по-голям брой човешки същества.
Най-важното, което има на практика смисъл, е построяването на заводи, които биха могли да употребяват специфичните свойства на космоса - високи и ниски температури, мощна радиация. Благодарение на неограничения вакуум, нулевата гравитация за производството на обекти, които може да са сложни или невъзможни за произвеждане на Земята, международните технологии ще бъдат изцяло трансформирани.
Всъщност през 2019 година може към този момент да се появят проекти да се изнесат някои браншове на орбита. Виждате ли, пространството е доста по-огромно от земната повърхнина и по тази причина е доста по-изгодно вместилище за отпадъците, които са неразделни от промишлеността. Няма никакви живи същества в космоса, които да пострадат от притока на боклуци. А отпадъците даже няма да останат в покрайнината на Земята, а ще бъдат пометени надалеч оттатък астероидния пояс от слънчевия вятър.
Тогава Земята ще бъде в положение да се отърве от страничните резултати на индустриализацията, само че без да се откаже от нейните преимущества. Заводите ще си отидат, само че в близост, единствено на няколко хиляди километра нагоре. И човечеството, а освен структурите му, в последна сметка ще бъдат в космоса. До 2019 година първото галактическо населено място ще се възнамерява, а може и към този момент да е в градеж. То би било първото от многото с население от порядъка на десетки хиляди. Те биха могли да се изградят дребни общества от всевъзможен тип, развивайки по този метод човешкото многообразие.
Всъщност, макар че светът на 2019 година ще се промени и напредне надалеч от настоящия свят на 1984 година, това ще бъде единствено барометър за доста по-големите промени, които ще се случат през следващите години.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ